Изминаха десет години от 2003 г., когато професионалните танцьори и хореографи Ирина и Тодор Гочеви, току-що пристигнали от България, основаха Българския фолклорен ансамбъл „Хоро“ в нашата православна църква в Чикаго „Св. Йоан Рилски – Чудотворец“.
И така, на събота, 17 ноември 2012 г., българската общност в Чикаго осъзна, че имаме сред нас нещо като скъпоценен камък, ярка звезда на нашето българско духовно наследство.
Това беше гала концерт, ден, в който ние, сънародниците, събрани за събитието, решихме да почетем всеки от виртуозите, чието изкуство наблюдавахме с любов и благодарност, с най-високото отличие, което сърцата ни могат да предоставят: Ирина и Тодор Гочеви – основателите, Петя Димитрова и Митко Димитров, Красимир Маринов и Маряна Маринова, Бисер Илиев, Елена Смукова, Кръстьо Гочев, Биляна Неофитова, Иво Гуглев, Любима Тошкова, Христина Барганска, Венета Цонева, Станислав Иванов, Даниел Петров, Персиана Симеонова, Беатрис Минева, Елеонора Даскалова, Албена Даскалова, Иълка Комитова, Цветана Колева, Мариана Манкова, Светла Стоилова, Светла Енчева, Стефания Стоилова, Мариана Попова, Атанас Петров, Милен Иванов, Иванка Иванова, Иванка Дечевска, Йонка Станчева, Рамона Станчева…
Знам, че изброяването на толкова много имена не се препоръчва от съвременните стандарти. Но това няма значение. Нека тази статия бъде „лоша“. Нека бъде така. Знам, че в днешно време само лошите новини правят заглавия. Добрата новина често остава нечетена. Но какво от това. Тази ще бъде такава. Нека бъде анти-журналистика да се изброят имената на целия ансамбъл от Чикаго до Торонто, дори и да го заслужават. Нека бъде така.
Но нека всеки знае, че на чикагския площад, представената в Новия свят постановка повиши нивото и демонстрира талантите на българския народ и старата култура, възродена от съвременните майстори в тяхното вдъхновение!
Български фолклорен ансамбъл „Хоро“ – Гала концерт в Чикаго
Станахме свидетели на представление, осъществимо благодарение на обширната хореографска практика на маестро Ирина и нейния съпруг Тодор Гочев.
„Целият ми живот премина като че ли само в репетиционни зали и на концертни сцени,“ казва Ирина. Тя е завършила Държавното хореографско училище в София и Академията за музика и танцово изкуство в Пловдив, което означава девет години солидно обучение в световноизвестната българска фолклорна школа. Нейната танцова практика и по-късна работа в елитни танцови ансамбли изградили хореографа, който направил нещо почти невъзможно в непрофесионален ансамбъл в Чикаго.
„О, не става въпрос за това колко дълго учиш,“ успокоява ме тя, „важно е да имаш вътре в себе си искра, нещо като природен дар, чувство… Мисля, че го имам, и това ми дава вяра в моите способности и възможности. Дългият опит го укрепва. Дава ми увереност. Аз съм много критична към всички, особено към себе си. Затова, предполагам, ме приемат и търпят. Имам също търпение. Чакам. Талантът се развива по различен начин и в различно време при различните хора. Мога и не се страхувам да критикувам и също така да похваля, без това да бъде вредно за развитието на таланта.“
„Бях близо до сцената и ми се струваше, че всички летят на крилете на вдъхновението, наслаждавайки се на танца си и на това, което правят на сцената…“
„О, да, това се вижда още повече по време на репетициите. Всеки има собствена работа и много други семейни и социални задължения. Но те преодоляват всичко, пристигат точно на определеното време за репетиции и ‘тренироват’ като професионалисти, без да очакват материално възнаграждение за труда си. Понякога това, което се прави с любов, е по-ефективно от високо платената професионалност… Моите хора, както сигурно видяхте, не само че са вдъхновени, но и ‘добре обучени’, както казваме в спорта. Затова могат да правят всичко на сцената.“
И как могат!
Представлението, което Ирина и Тодор… няма да повярвате… са подготвяли две години, беше изключително перфектно и хармонично. Като концепция и сценография, като костюми и осветление, като ритъм и впечатление…
Сценичният спектакъл „На Площада“, представен от Българския фолклорен ансамбъл „Хоро“ в Чикаго, започна с „Тихия танц.“
Впечатлението от този танц в публиката беше шокиращо. Мълчаливи, с напрегнати лица и пронизващи погледи, красиви жени в зашеметяващи традиционни костюми, с тежки златни накити на гърдите, стъпваха напред под драматичния звън на стари златни монети…
„Този танц е скъпоценен камък в българската хореография,“ казва Ирина, „Той беше хореографиран от Ивайло Иванов, а ние го усъвършенствахме; никога не е показван по този начин…“
Ивайло Иванов сега е главен хореограф на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ – лицето на България в много страни по света. Той също беше в Чикаго по покана на „Хоро“, и го помня като изключително ерудиран и положителен професионалист. Той много помогна на своите колеги в Чикаго за кратко време, тъй като мъдро потърсили неговата експертиза…
„Втора сцена“ на „На Площада“ в Чикаго беше „Ден на св. Георги.“
„Това е нов танц за Чикаго,“ обяснява Ирина Гочева, „Хореографирахме го въз основа на работата на проф. Кирил Дженов, велик човек за българския фолклор, основател на Ансамбъл ‘Тракия’, който е написал много произведения за фолклор и е известен и е допринесъл много за световния фолклор. Той беше мой учител и, бих казала, ‘духовен баща.’“
„Настроение“ беше танц, изпълнен от четири „диви момичета“ в галопиращия смесен ритъм на „копаница“, напомняйки ни за нашите млади любимки в нашите млади дни в България…
В „Мъжкият танц“, хореографиран от Тодор Гочев, мъжете на „Хоро“ показаха майсторство в приятелско състезание помежду си!
„Тези момчета,“ както ги нарече Ирина, което е вярно, въпреки че някои носеха годините на двама момчета на гърба си, „ни показват как танцува тракиец! Моят Тошко е добър тракиец, и всъщност всички в този танц са ‘майстори’ на тракийските ритми!“
Седем момичета и солист представиха танц, хореографиран от Сийка Василева, характерен за младите момичета от Родопите.
„Северняшки ритми“, изпълнени от 10 женски и 6 мъжки танцьори, предизвикаха особено силни аплодисменти. Ритъмът беше завладяващ. Всички бяхме вече разгорещени в залата, готови да се качим на сцената – 1300 души според моето броене, въпреки че не съвсем толкова, според американския помощник, който очевидно не притежава българското чувство за положителна фантазия…
Накрая беше време за моя любим „Шопска сюита“! Сценичните дъски изтракаха като в торнадо, но пода очевидно беше проектиран за такава сила като шопския танц и издържа. Ирина призна, че първата част от хореографията беше нейна, а втората беше на нейния учител Кирил Дженов. Шопът е специално същество. Толкова хитро, че понякога дори измамва себе си. И сега – започва танца бързо като шевна машина, и когато се умори, просто променя ритъма, за да види кой е дошъл да го гледа… Красотата на шопските жени в плътно стегнатите специални части на черните си поли също е зашеметяваща… Но стига с моята шопофилия, време е за финала!
В последната част, всички майсторски изпълнители от „Хоро“ излязоха на сцената, създавайки нещо толкова красиво като нашата Розова долина. Не знам дали все още съществува, но в Чикаго я възстановихме поне за 9 минути! И Ирина Гочева изглежда е благословена от Бога с умението да съчетава цветовете с нашите традиционни костюми така, че човек може да бъде омагьосан само от гардероба на „Хоро“… Дори две дами и нашият добър познат Алафрангата се появиха на сцената, които незабавно завладяха публиката с няколко пируета и своите провокативни френски панталони и чехли. И когато целият фолклорен отряд изпълни финалния ритуал на концерта – „Бре Петрунко“, всички осъзнахме, че българската общност в Чикаго беше изкачила няколко стъпки нагоре по стълбицата на мултикултурната общност тук…
През цялото представление, Ирина държеше здраво кормилото. Тя беше на звуковата и светлинната конзола – заедно с Паола Игнатова и Иван Михов (фотография и художествено оформление), които, според нея, са сред елитните войни, донесли голямата победа на българско-чикагския супер-шоу „На Площада“. Тя ми каза, че е избрала тази зала заради осветлението, което е съставлявало 50 процента от успеха на представлението. Тя също така се погрижи да покани певицата Деси Добрева, кавалист и вокалист Ангел и Теменужка, и примабалерината на Чикагския балет Джофри, Абигейл Саймън, на шоуто…
Ирина и Тодор Гочеви се появиха на сцената (той вече беше там с „екипа“), за да получат цял градински букет и благодарности от Българската американска асоциация и Българския американски център за културно наследство, от Генералното консулство на Република България, от феновете – жени, мъже и деца, дори тригодишна момиченце, почти колкото букета, който поднесе… Тя нетърпеливо чака да порасне още няколко месеца, за да се присъедини към детските ансамбли на българското фолклорно царство „Хоро“, „Верея“ и други в Чикаго.
Всеки, който е пропуснал да види всичко това в Чикаго, може да си напълни резервоара и да дойде на следобеда на 24 ноември, събота, в Сейнт Луис, където представлението ще бъде повторено!
Климент Величков Вестник „България сега“, Чикаго