Миналия уикенд Ирина Гочева постигна малък подвиг в Чикаго. Може би това не е съвсем точно. Напълно е сигурно, че тя не беше единствената героиня—такива бяха и Тодор Гочев, Красимир Маринов, Димитър Димитров, Маряна Маринова, Петя Димитрова, Мариана Манкова, Беатрис Минева, Елеонора Даскалова, Стефана Стефанова, Цветанка и Стойчо, Светла Стоилова, Албена Даскалова, Христина Барганска, Персиана Симеонова, Венета Пенчева… Пропускам ли някого?
Да, жалко е, че Чикаго все още няма паметна медал или някаква награда, която да връчи на тези, които са направили нещо велико. В този случай това беше невероятната фолклорна вечер, която ансамбъл „Хоро“ подари на своите сънародници в Чикаго. И още нещо. Това, което направи вечерта уникална, беше, че Ирина и нейният екип поканиха, и той прие и се присъедини към нас—Ивайло Иванов, главният хореограф на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ в София. Все едно да поканиш Гуардиола от „Барселона“ и той да дойде да поразговори с теб в църквата „Св. София“. Затова казвам, че Ирина е герой, а целият ансамбъл „Хоро“ е героичен, защото организирането на такова събитие е трудно, но хора като този трябва да бъдат поканени и донесени в Чикаго! И отец Попзонков също е герой, защото залата в БПЦ „Св. София“ винаги е готова и винаги е перфектна за добри срещи!
Не съм сигурен какво представлява ансамбъл „Филип Кутев“ за всеки, но за някои чувствителни българи той е като защитниците на Шипка. Или като институция като Българската академия на науките (БАН), университет или Рилския манастир. Масштабът може да е различен, но въздействието е същото. Това е духовна крепост на българския дух и култура. И когато такава крепост падне в прах и забрава, това е сигурен знак, че България сама се накланя малко, а краката й започват да се колебаят.
Но „Филип Кутев“ не пада. Той се люлее на вятъра, но е стиснал юмруци и все още стои силен и красив. Попитах нашия гост, човек с ръст около шест фута, със силна, но гъвкава фигура—вероятно лек, но издръжлив танцьор преди да поеме ролята на хореограф—дали държавата, както се реформира с поглед към далечното, красиво бъдеще, причинява твърде много страдания на днешните пътешественици. И ще достигне ли нашият фолклор това бъдеще или ще се загуби в гъсталаците? Ивайло каза, че се очаква нов закон за сценичните изкуства.
Днес ансамбълът се състои от 16 музиканти, 20 хористи и 30 танцьори, което е тежко бреме за бюджета. Те репетират в бившите помещения на Политехниката в София, костюмите им са съхранявани в различни точки на града, и нямат собствена зала. Има малко места в България, където могат да представят своите спектакли, да не говорим за разходите за самолетни билети и хотелски стаи при пътуване в чужбина.
С нас е Симeон Стойлов, Генерален консул на България в Чикаго, който не само присъства на всяко общностно събитие, но и винаги започва да мисли и работи с нас за нещо „в полза на хората“. В момента обсъждаме дали някога ще има такова празненство в Чикаго—с „Филип Кутев“ сред небостъргачите.
По-късно чухме думите на Стойлов по време на приветствието му: „Вашето посещение е важно за нас. То също е високо признание за нашите ансамбли в Чикаго и пряка връзка между ‘тази част’ и ‘онзи’ част на България. Благодарим на Ирина Гочева за поканата. Ще направим всичко възможно да ви върнем в Чикаго с ансамбъла, така че всички българи и много американци да могат да ви видят…“
Чухме от Ивайло как съчетават сценичното представление с автентичния фолклор в „Филип Кутев“, и видяхме, дори само на филм, величието и майсторството на техните музиканти, певци и танцьори! Съгласихме се с него, че танцът е най-високото изражение на вътрешната емоция—без него щяхме да го наречем „гимнастика“. Трябва да има нещо, което да се предаде чрез танца.
Ивайло също видя нашите танцьори от „Хоро“ и подкрепленията от „Верея“—мисля, че той беше искрено впечатлен от уменията на нашите танцьори в Чикаго. По-късно всички се възхитихме на групата американци, които изпълниха цял букет от български танци в най-добрия български стил. Тази група се казва „Етнически танци Чикаго“ и включва Пол Колинс, Лара Кинс, Джордж Дейвис, Диана Дейвис, Колон Кан, Мари Аспин, Сара Евънс, Стив Спиър, Фран Гилбърт и Нина Лустериан.
Нашият гост Ивайло Иванов
6,200 концерта за 60 години!
През ноември 2011 г. Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, както е известен днес, отпразнува 60-годишния си юбилей. В момента директор на ансамбъла е проф. д-р Елена Кутева, а Георги Андреев е главен диригент и ръководител на оркестъра. Ивайло Иванов, нашият гост в Чикаго в края на ноември, е главен хореограф, Георги Генов е ръководител на хора, а Димитър Тодоров е концертмайстор.
Ансамбълът е основан през 1951 г. под името Държавен ансамбъл „Филип Кутев“ от блестящия български композитор Филип Кутев, чието име все още с гордост носи. От самото начало създателите са определили неговата мисия: „да превежда разнообразието на традиционния български фолклор на сценичен език, представяйки го чрез аранжирани или новосъздадени песни, танци, инструментални произведения, ритуали и обичаи, основани на фолклора.“
През 60-те си години ансамбъл „Филип Кутев“ е изнесъл над 6,200 концерта в България и по света.
Ролята на „Филип Кутев“ в възраждането и запазването на българския дух и традиции, въплътени във фолклорното изкуство, е забележителна. Това е художествено формирование, рядко срещано не само в България, но и в световен мащаб.
Неговото име е свързано с композитори и хореографи като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Коста Колев и Маргарита Дикова. Много от фантастичните сценични костюми, носени от изпълнителите, са проектирани от известните български артисти Невя Тузсузова и Венера Наследникова.
Репертоарът на ансамбъл „Филип Кутев“ включва легендарни художествени постижения. Сред тях са произведения на Филип Кутев, Георги Андреев, Георги Генов и нашия гост в САЩ, поканен от ансамбъл „Хоро“ в Чикаго, Ивайло Иванов. Тези произведения включват „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Айде, слънце зайде“, „Катя, Катя“, „Чичовата“, „Козельо“, „Чичовите коне“, „Каракачани“, „Шарена гайда“ и по-ново „Тракийски мотиви“.
Една песен, преосмислена от Филип Кутев, се е превърнала в емблематичен номер на ансамбъла — „Полетяла е Тодора“.
Филип Кутев (1903-1982) създаде институция, която пренесе живия български фолклор на сцената, усъвършенстван от талантливи и обучени майстори. Много подобни ансамбли бяха създадени в България по неговия модел, а след турне през 1956 г. във Франция, Белгия и Великобритания, глобалният интерес към българския фолклор нарасна. Счита се, че работата на Филип Кутев е преминала далеч извън границите на страната, създавайки много възхищение и приятелство за България и нейната култура сред различни нации.
През 1963 г. ансамбълът представя България в Съединените щати, и ето какво написа The New York Times по този случай: „Съществува мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е истина, а не мит, тъй като неговите потомци ни показаха, че все още пеят там!“
На 1 ноември 2011 г. Съюзът на българските музикални и танцови артисти удостои Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ с кристални лири за неговия принос в развитието на българския фолклор. Кристалната лира в областта на танцовия фолклор беше присъдена за хореографията на „Българите от старо време“ (съвместно производство с Музикалния театър) и за хореографията на тържествения концерт „Българинът“ от главния хореограф Ивайло Иванов.
Климент Великов Chicago За вестник „България сега“ www.Bulgariasega.com